X
Ще участвате ли в програмата за саниране на жилищни блокове
 
София - Интервю
 
Ивайло Калфин: Необходимо е по-голямо регионално сътрудничество във външната политика на България и общи позиции на Балканите
02.11.2016 10:55 / София / Интервю
Ивайло Калфин, кандидат за президент на Коалиция „КАЛФИН-ПРЕЗИДЕНТ“ в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“


Водещ: Kъде е България на фона на световните конфликти и международни противоречия? Как ще се справи страната ни с бежанския натиск и кои трябва да са националните ни приоритети във външната политика? Кои са обаче и вътрешните проблеми, свързани с бедността и икономиката и какви политики са необходими за тяхното решаване? Наш гост е кандидатът за държавен глава на Коалиция „Калфин президент“ Ивайло Калфин. Г-н Калфин, последни дни остават до деня на избор. Как преминава кампанията досега? Какви теми и проблеми споделят гражданите при срещите си с вас?
Ивайло Калфин: Кампанията предполагам, че за всички кандидати, както и за мен, преминава в много пътувания и срещи с хора. Това, което липсва, са най-важната част, „солта на една кампания“ – сблъсъкът между кандидатите. Двама от кандидатите бягат от тези срещи. Това, което казват хората навсякъде в страната, са няколко теми, които са изключително важни. Първата е свързана с демографските проблеми и обезлюдяването на много региони, даже не бих казал вече отдалечени региони. Видимо е намаляването на хората в активна работоспособна възраст в много региони вече в страната. Темите, свързани с доходите и бедността, темите, свързани с качеството на образованието. Много хора са притеснени покрай външните заплахи пред страната- бежанската криза, дали институциите ще могат да се справят с тези проблеми. Има една несигурност в това доколко ситуацията е управляема в страната.
Водещ: Вие сте били министър на външните работи, но и социален министър. Кои трябва да бъдат според вас националните приоритети, кой е националният интерес и в посока на външната политика, и в посока на вътрешните работи? Препокрива ли се с темите и проблемите, които гражданите споделят?
Ивайло Калфин: Препокрива се, разбира се, доколкото те трябва да бъдат тепърва изработени. Аз не мисля, че в България в момента имаме ефектни дългосрочни политики. Между другото, вчера имах среща с ръководството на Българска академия на науките (БАН). БАН е изработил един много добър материал за национална стратегия. Ако искате, кръстете го „национална доктрина“, но той е материал за обсъждане, да се обсъдят рамките, в които ще се развива България в бъдеще. Нас ни е изключително важно да знаем накъде вървим, накъде върви страната, накъде върви икономиката, какви са основните принципи. На по-ниско равнище мисля, че теми, свързани с демография, доходи и образование, са теми, с които веднага трябва да се заемем, и то президентът, защото той може да даде повече динамика на съвместната работа между институциите и повече хоризонт за тези политики, а те имат нужда от малко по-дълъг хоризонт. В по-близък план има спешни проблеми, включително външнополитически действия, свързани примерно с бежанците. За мен президентът трябва да бъде много по-активен във външнополитическите усилия при сключване на спогодби за реадмисия и връщане обратно на бежанците, които са извън Сирия.
Водещ: Как изглежда президентската институция днес във вашите очи и как трябва тя да се промени? Как може да бъде преодоляно и партийното отношение в рамките на президентската институция?
Ивайло Калфин: Президентската институция е мажоритарна. Тя до голяма степен зависи от разбиранията, от работата на избрания президент. Г-н Плевнелиев предпочете да свали профила на президентската институция, да я направи доста незабележима, даже обезличена. Той почти не се занимаваше с вътрешнополитически теми, с изключение на назначаването на служебни правителства. Това е нещо, което беше принуден да прави, а външната политика беше също доста небалансирана. Като казвам небалансирана, имам предвид, че ние изоставихме регионалното сътрудничество изцяло, и в някои свои изказвания президентът по-скоро внесе напрежение, отколкото увереност във външната политика. Но това бяха разбиранията на г-н Плевнелиев. Оттук нататък много зависи какъв човек ще влезе в президентската институция. Аз бих я направил много по-активна, много по-близка до проблемите на хората, много по-отворена. Ние говорихме за различни инициативи в страната – един път месечно президентът задължително да работи от някои от регионите на страната, от някой по-малък град, да направим така, че идеите на хората да бъдат много по-добре чувани в президентската администрация с една инициатива „Ако бях президент, ще направя еди какво си“ и т.н. Има редица конкретни инструменти, с които институцията на българския президент може да върне активността си, достойното представяне на страната пред международни фактори, но и активна роля в решаване на вътрешнополитически проблеми.
Водещ: Като част от инструментите виждате ли необходимост от нова Конституция? И какви промени и реформи зависят от една такава нова Конституция?
Ивайло Калфин: Аз мисля, че България има нужда от нова Конституция, защото всички промени, които се правят в съдебната система или в баланса между институциите, винаги опират до Велико народно събрание, и на практика са невъзможни. Колкото и да си говорим за реформа в съдебната власт, там винаги има една пречка, даже бих казал оправдание за това да не се направят необходимите реформи. Аз мисля, че този разговор как трябва да изглежда Конституция трябва да бъде извън парламента, за да излезе извън партийните страсти. Аз бих отворил тази тема, бих се ангажирал като президент да поставя този въпрос на политическите партии, експерти, да започне една дискусия, домакинствана от президента, която да доведе до някакъв вид консенсус какво точно е необходимо да променим в Конституция. А това са промени в насока от една страна по ефективна съдебна система, от друга страна повече баланс между институциите. В момента министър-председателят на практика доминира всички останали институции в страната, което мисля, че не е полезно за него, който и да е той, нито за политическата ни система.
Водещ: Споменахте, г-н Калфин, въпросът за опазването на границите, бежанския въпрос. Казвал сте, че България трябва да се утвърди като регионален лидер на Балканите и в Черноморския регион. Какви са рисковете за сигурността в региона, които виждате? Как изглежда България на фона на сферите на руско и турско влияние?
Ивайло Калфин: Аз бих разгледал региона малко по-широко – от Близкия изток до Балканите. И ние виждаме, че това е един регион, в който има изключително много конфликти. Всички те са междуетнически и междурелигиозни, и някои от тях са по-тихи, но някои прерастват в истинска война. И ние сме в този регион, за съжаление. България традиционно също има различни етноси, различни религии. Затова за нас е изключително важно ние да противодействаме на тази тенденции. Рискът, заплахата за България всъщност е свързана с дестабилизация и започване на вътрешни конфликти между етнически общност, между религиозни общности. Това би било най-големият риск за страната ни. За да го предотвратим, ние трябва да противодействаме. Един от начините на противодействие е точно активната външна политика, когато със съседите ние не се гледаме под око, и от време навреме се сърдим на някое изказване на турския президент или на някой македонски лидер, а по-скоро са пълноценни отношенията, в които за всяка една страна би било недопустимо тя да ги наруши и да прекъсне, така че ние можем да търсим създаване на доверие. В Черно море примерно можем да поискаме Черноморски еврорегион. Има няколко такива в Европа, които предполагат много повече сътрудничество между страни-членки на Европейския съюз и между страни, които не членуват. Бихме могли много по-добре да използваме балканската си политика, с която да имаме конкретни инициативи като координация на позициите на петте балкански страни или общи позиции по отношение на мигрантската криза и т.н. Колкото по-активна е България в региона, толкова по-добре се чува гласа ни, и то не само от съседите, а и от големите политически играчи, големите световни сили, толкова по-спокойна среда бихме могли да създаваме около нас, която помага и на бизнеса, и на спокойствието на хората, и на институции да овладяват рисковите фактори.
Водещ: Казвате общи позиции по отношение на миграцията. Как си обяснявате обаче гласуването на евродепутатите на БСП в подкрепа на резолюцията за миграцията? Какво означава подкрепа за един такъв документ и защо според вас ръководството на БСП се разграничи?
Ивайло Калфин: Абсурдна е тази декларация. Между другото, тя е минала с 5 гласа. Ако българските евродепутати, а те освен тримата от БСП, четирима са от ДПС, ако не бяха гласували за нея, тя нямаше да бъде факт. В тази резолюция се насърчава миграцията, казва се, че тя е решение на икономически проблеми, казва се, че тя е световен проблем, който трябва да се стимулира и да се насърчава. Въобще в контекста на днешните ни проблеми с мигрантите, тя звучи абсолютно неадекватно. Защо са я гласували българските евродепутати от БСП и ДПС, аз така и не чух отговор от тях. Г-жа Нинова се разграничава с предизборни цели, защото е скандално това гласуване, и тя се опитва да каже: „Те там са направили нещо, ние тук не го правим“. Само че това не й помага особено, защото в предизборна кампания утре по същия начин ли ще се разграничи от президента, който тя издига? Отново ли ще каже: Ние издигаме хора, а пък те си решават какво ще правят, и не носят никаква отговорност за нас? Така че не е убедително обяснението на г-жа Нинова.
Водещ: Оставаме на тема България в европейските институции. Как ще коментирате оставката на Кристалина Георгиева и кой ресор в Европейската комисия е наистина важен сега за България?
Ивайло Калфин: Кристалина Георгиева подаде оставка очевидно в следствие след авантюрата си в ООН, в която ние за съжаление спряхме друга наша кандидатура, която беше много силна. Много е важно, не знам доколко е възможно обаче, България да запази същия ресор. Аз съм изненадан от бързината, с която председателят на Европейската комисия вече обяви, че ще го прехвърли на Германия. Това е нещо, което не би трябвало да се случва без съгласие на българската страна, най-малкото трябва да има консултации за това нещо. Въпросът с ресора даже за мен не е свързан толкова със средствата, които България получава, защото ам правилата са достатъчно ясни, но ресорът е важен, защото Европейският съюз предстои да бъде значително променен, и България трябва да си намери мястото в този нов, променен Съюз, така че да не изпадне в периферията. Затова на нас са ни необходими всякакви влиятелни позиции, включително и комисарски пост, който е с влияние да въздейства върху европейските политики. Виждали сме различни опции. Помним г-жа Кунева й бяха измислили поста „Защита на потребителите“, който после беше закрит. Румънският еврокомисар се занимаваше с мултилингвизма и с езиковото разнообразие в Европейския съюз, което също една не особено смислена тема. Предстои, това е в ръцете на министър-председателя да договорим пост, който е достатъчно влиятелен, и да изпратим комисар, който знае за какво е там.
Водещ: Вашият кандидат за вицепрезидент е проф. Любомир Халачев. Как виждате българското образование, българската култура днес и част ли са те от националните приоритети, които формулирахме в началото на нашия разговор?
Ивайло Калфин: Абсолютно. И проф. Халачев е единственият в тази надпревара представител на средите на образованието и на българската култура. Освен, че доскоро беше ректор на НАТФИЗ, той е известен в целия свят с неговите документални филми, последният свързан с българските бойни маршове. Това е един човек, който действително е изтъкан от българския дух и българската култура. Президентската институция има нужда от подобен дух. Аз изключително много се радвам, че работим с проф. Халачев, и съм сигурен, че той ще бъде изключително активен по отношение на теми като култура, образование, връзки с българи в чужбина. Тези теми, които са много важни за нас.
Водещ: Тест ли ще бъдат тези избори за левицата в България? И какви ще бъдат резултатите от този тест, особено на ниво балотаж?
Ивайло Калфин: Аз мисля, че левицата не успя да мине теста. Тестът беше свързан с този период, с този етап, в който политическите лидери можеха да диктуват решенията. За съжаление, г-жа Нинова реши да няма коалиция, която е широка. Без никакви мотиви тя се освободи от всички леви центристки партии, които са извън кръга около БСП. Разбира се, това е нейно решение, но това беше приносът на политиците и по-специално нейният. Оттук нататък гласуването и особено втория тур до голяма степен зависи от разбиранията, от предпочитанията на избирателите. Аз не поддържам тезата, че българският избирател гласува по заявка и по поръчка от партийния си лидер.
Албена ИВАНОВА



 
София - последни интервюта
 
 
 
 
 
 
ГЕРБ ще оглави правителство след изборите, ако народът нареди партията на първо място, заяви премиерът в оставка Бойко Борисов

Криминалният контингент се активизира заради политическата несигурност в страната, каза гл. комисар Георги Костов

Общо 92 мигранти са били спасени край бреговете на Испания

Кубрат Пулев победи Самюел Питър след три рунда и отказ на нигериеца
ГЕРБ ще оглави правителство след изборите, ако народът нареди партията на първо място, заяви премиерът в оставка Бойко Борисов

Бюджет 2017 е поредният ограничителен бюджет, според анализатори

Трябва да се постигне споразумение на техническо ниво преди срещата на Еврогрупата, смятат френският президент и гръцкия министър-председател

Бокс: Тервел Пулев спечели с нокаут първия си мач като професионалист
ТИР е самокатастрофирал на пътя между Несебър и Слънчев бряг

Криминалният контингент се активизира заради политическата несигурност в страната, каза гл. комисар Георги Костов

Най-малко осем цивилни са загинали при въздушен удар в Алепо

Футбол: Арсенал победи като гост Уест Хем с 5:1
Криминалният контингент се активизира заради политическата несигурност в страната, каза гл. комисар Георги Костов

Ситуацията в Парламента и извън него ясно показва, че се върви към служебно правителство, каза депутатът от АБВ Петър Кадиев

Земетресение с магнитуд 4,2 е било регистрирано на гръцкия остров Карпатос

Бокс: Тервел Пулев спечели с нокаут първия си мач като професионалист
Виж емисията от 21:00 | 22:00 | 23:00 | 00:00
Програма
06:00 – 10:00 "Добро утро, България"
Сутрешен информационен блок – новини, трафик, преглед на печата, календар, денят в аванс. Открита линия за слушатели на 0882 802 802.

10:00 – 18:00 "Добър ден” - дневен информационен блок
Преки включвания от репортерите на “Фокус”, актуална трафик информация, анкети, интервюта, мнения и коментари за деня във всеки град. Открита линия за слушатели на 0882 802 802

18:00 – 21:00 "Това е България"
Обзор на деня с коментари по горещите теми на делника. Открита линия за слушателите на 0882 802 802.

21:00 – 23:00 "Студио Медитеран"


23:00 – 24:00 "Focus - News"
Всичко по-важно от световните и национални новини. Актуална трафик информация и приятна музика в края на деня.

 
Основни категории в сайта:

Централни Новини Регионални новини Трафик Интервюта
За нас:

Галерия Покритие Контакти
Ефир

Он-лайн радио Телефони Предавания
Реклама

Тарифи Покритие Представяне
Други:

начало
за потребителя:

Он-лайн радия Авто вестник
   
Официалната страница Информационна Агенция Фокус във Facebook